петък, 30 юли 2010 г.

КОНТРОЛИРАНЕ НА СОБСТВЕНОТО ПОВЕДЕНИЕ


Представете си, че една сутрин се събуждате, преизпълнени с ентусиазъм. Чувствате се добре. Щастливи сте и имате достатъчно енергия за през деня. После на закуска се скарвате сериозно с партньора си и емоциите ви заливат като вълна. Вбесявате се и гневът изсмуква голяма част от личната ви сила. След скандала се чувствате пресушени и искате само да се махнете и да се наплачете. Всъщност, чувствате се толкова уморени, че отивате в стаята си, рухвате в леглото и се опитвате да се възстановите. Прекарвате деня, отдадени на емоциите си. Нямате енергия за каквото и да било и ви се иска да избягате от всичко.
Всеки ден ние се събуждаме с определено количество умствена, емоционална и физическа енергия, която изразходваме през деня. Ако позволим на емоциите ни да изчерпат нашата енергия, не ни остава нищо, за да променим живота си или да даваме на другите.
Представата ви за света зависи от емоциите, които изпитвате. Когато сте ядосани, всичко наоколо е лошо, нищо не е хубаво. Обвинявате всичко, включително времето, независимо дали вали или е слънчево -нищо не може да ви зарадва. Когато сте тъжни, всичко наоколо е тъжно и ви кара да плачете. Гледате дърветата и ви става тъжно; гледате дъжда и всичко ви се струва тъжно. Може би се чувствате уязвими и изпитвате необходимостта да се защитите, защото не знаете в кой момент някой ще ви нападне. Не вярвате на никого и на нищо около себе си. Така е, защото виждате света през очите на страха!
Представете си, че човешкият ум е като кожата ви. Ако докоснете здрава кожа, изживяването е страхотно. Кожата ви е направена за възприятия и усещането за допир е прекрасно. Сега си представете, че имате рана и кожата е порязана и инфектирана. Ако докоснете инфектираната кожа, ще ви заболи, така че вие се опитвате да я покриете и защитите. Докосването няма да е приятно, защото боли.
Сега си представете, че всички хора страдат от това кожно заболяване. Не могат да се докосват, защото боли. Всички имат рани по кожата си, затова инфекцията изглежда нормална, болката също се смята за нормална; вярваме, че така трябва да бъде.
Можете ли да си представите как щяхме да се държим един към друг, ако всички хора по света страдаха от това кожно заболяване? Разбира се, едва ли дори бихме се прегръщали, защото би било твърде болезнено. Така че щеше да се наложи да спазваме голяма дистанция.
Човешкият ум е точно като описаното кожно заболяване. Всеки човек притежава емоционално тяло, цялото покрито с инфектирани рани. Всяка рана е инфектирана с емоционална отрова - отровата на всички емоции, които ни карат да страдаме - омраза, гняв, завист, тъга. Несправедливата постъпка отваря в ума рана и ние реагираме с емоционална отрова заради представите и убежденията ни за несправедливост и страх. Поради процеса на опитомяване умът е толкова наранен и преизпълнен с отрова, че всички описват наранения ум като нещо нормално. Това се смята за естествено, но мога да ви уверя, че не е така.
Сънят на планетата е изкривен и хората са умствено болни от болестта, наречена страх. Симптомите са всички емоции, предизвикващи страдание: гняв, омраза, тъга, завист и предателство. Когато страхът е прекалено силен, състоянието на разсъждаващия ум се влошава и ние наричаме това умствено заболяване. Ненормалното поведение се появява, когато умът е толкова уплашен, а раните - толкова болезнени, че се налага да прекратиш връзката с външния свят.
Ако приемем умственото си състояние като болест, откриваме, че има лек. Не е необходимо да страдаме повече. Първата стъпка е истината да отвори емоционалните рани, да извлече отровата и да излекува раните напълно. Как става това? Трябва да простим на хората, които са ни наранили - не защото заслужават прошка, а защото обичаме себе си толкова много, че не желаем да продължаваме да плащаме за несправедливостта.
Прошката е единственият лек. Можем да изберем да простим, защото изпитваме състрадание към себе си. Можем да се освободим от обидата и да заявим: "Стига! Няма повече да бъда строгия Съдник, който върви срещу самия мен. Няма повече да се оскърбявам и измъчвам. Няма повече да бъда жертвата".
Първо трябва да простим на родителите си, на братята си, на сестрите си, на приятелите си и на Бог. След като простите на Бог, най-сетне можете да простите и на себе си. Когато го направите, ще престанете да се самоотхвърляте. Ще започнете да се приемате и любовта ви към самия себе си ще стане толкова силна, че накрая ще се приемете такъв, какъвто сте. Така се появява свободният човек. Ключът е прошката.
Ще разберете, че сте простили на някого, когато престанете да реагирате емоционално при срещата с него. Ще чувате името му и ще запазвате спокойствие. Когато някой докосне старата рана и вече не изпитвате болка, ще знаете, че сте простили истински.
Истината е като скалпел. Тя причинява болка, защото отваря всички покрити с лъжи емоционални рани, за да можем да се излекуваме. Тези лъжи наричаме система на отричане. Хубаво е, че имаме тази система, защото тя ни позволява да покрием раните си и да продължим да функционираме. Но след като вече нямаме рани или отрова, не е необходимо да лъжем. Системата на отричане не ни е необходима, защото здравият ум, също като здравата кожа, може да бъде докоснат, без да се появи болка. Когато умът е чист, докосването е приятно.
Проблемът при повечето хора е, че са загубили контрол над емоциите си. Не човекът контролира емоциите си, а емоциите контролират поведението му. Когато загубим контрол, изричаме думи, които не искаме да изречем, и правим неща, които не желаем да направим. Затова е толкова важно да бъдем безгрешни в словото си и да се превърнем във воини на духа. Трябва да се научим да контролираме емоциите си, за да имаме достатъчно лична сила, чрез която да променим почиващите върху страха споразумения, да избягаме от ада и да създадем свой собствен личен рай.

събота, 24 юли 2010 г.

Съществува ли случайност?


Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони. Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят. Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове.Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове. Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания. Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва. Ако кармичните преплитания на петстотин човека се изразяват в това, че при един пожар в театъра тези хора загиват, тогава са налице следните възможности:
Първо: При кармичните преплитания не е необходимо тези петстотин пострадали човека да имат нещо общо помежду си. Общото нещастие тогава се отнася към кармите на отделните личности така, както сянката на петстотин човека върху една стена се отнася към мислите и усещанията им. Преди час може би тези хора са нямали нищо общо; след час може би те няма да имат нищо общо. Каквото са преживели при срещата си в общото пространство, за всеки един от тях ще има своето специфично значение. Общото им битие се изразява във вече споменатата сянка. Който обаче пожелае да заключи за някаква общност между хората, изхождайки от тази сянка, ще изпадне в заблуда.
Второ: Възможно е общото изживяване на петстотинте човека да няма нищо общо с тяхното кармично минало, но именно с това общо преживяване да се подготвя нещо, което да ги поведе кармически в бъдещето. Може би тези петстотин човека някога ще започнат някаква съвместна дейност и чрез нещастието те са отведени заедно към по-висши светове. За опитния мистик е ясно, че например формиращи се сега сдружения дължат произхода си на обстоятелството, че хората, които ги сформират, в далечно минало са преживели някакво общо нещастие.
Трето: Възможно е един такъв случай да представлява последствието на по-ранни общи натрупвания на дългове на тези личности. Налице са още многобройни други възможности. Например трите посочени възможности могат да се комбинират и т.н.
Да се говори за "случайност" във физическия свят, разбира се, не е неоснователно. Задължително е да се каже: "Няма случайност", ако се разглеждат всички светове. Но би било неправилно да се премахне думата "случайност", когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят. Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство. Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо. Колкото е изкривено лицето ми, когато се отразява в едно криво огледало, толкова и причините, поради които една тухла пада от покрива и ме удря, както си вървя, имат нещо общо с моята карма, възникнала от моето минало. Грешката, която се прави, се състои в това, че много хора си представят кармичните взаимовръзки твърде опростено. Те приемат например, че ако една тухла падне върху даден човек, той трябва да си е заслужил кармически тази злополука. Ала това не е задължително. В живота на всеки човек непрекъснато стават събития, които нямат нищо общо с неговите заслуги или вина в миналото. Такива случки намират своето кармично балансиране в бъдещето. Каквото днес ме сполети незаслужено, за него ще бъда възмезден в бъдеще. Едно е вярно: Нищо не остава без кармично изравняване. Дали обаче едно изживяване на човека е последствие от неговото кармично минало, или е причина за едно кармично бъдеще, това трябва първо да бъде установено. Но то не може да се установи чрез пригодения за физическия свят разум, а чрез окултно преживяване и наблюдение.

неделя, 11 юли 2010 г.

Първи стъпки в медитацията


Ще ви помогна да се научите да медитирате. Когато усвоите това, вие ще достигнете ниво на състоянието, при което ще можете да освобождавате своето въображение за решаване на проблеми. Но засега ще се занимаем само с медитацията, а решаването на проблеми ще дойде по-нататък.
Ако се научите да медитирате и спрете дотам, все пак ще можете да решавате проблеми. По време на медитация вие откривате нещо красиво и тази красота ви успокоява. Колкото повече медитирате, толкова по-дълбоко навлизате в себе си и толкова по-силно владеете вътрешния си мир, така че нищо от живота да не може да ви разтърси.
Тялото ви също ще има полза от медитацията. Отначало ще забележите, че когато медитирате, неприятностите и чувството за вина изчезват. Едно от предимствата на медитацията на ниво Алфа се състои в това, че не можете да задържите в себе си чувството на вина и на гняв. Ако то се появи, вие просто ще излезете от нивото на медитация. С течение на времето тези чувства ще ви напускат за все по-дълъг период от време, докато някой ден изчезнат завинаги. Това означава, че душевните процеси, които разболяват тялото, ще бъдат неутрализирани. Тялото е създадено, за да бъде здраво. То има свои собствени вродени механизми за самолечение. Тези механизми се блокират при психика, която не е приучена да се самоконтролира. Медитацията е първата стъпка към Контрол на ума. Тя трябва да се прилага дълго, докато освободи лечебните сили на тялото и то си върне енергията, която някога е пропилявало за справяне с напрежението.
Ето какво трябва да направите, за да достигнете Алфа ниво, или нивото на медитация:
Когато се събудите сутрин, ако е необходимо, отидете до тоалетната и се върнете в леглото. Нагласете будилника да иззвъни след 15 минути, за да не заспите след упражнението. Затворете очи и погледнете нагоре, зад клепачите, под ъгъл от 20 градуса. По неизяснени досега причини, това положение на очите е достатъчно да накара мозъка да произведе Алфа вълни.
После бавно, на интервал от около две секунди, бройте от сто до едно. Съсредоточете се върху броенето и за първи път ще попаднете в Алфа.
В курсовете курсистите реагират различно на това първо преживяване - от „Беше хубаво" до „Не усетих нищо." Разликата се дължи не толкова на особеностите на преживяното, колкото на това до каква степен им е познато това ниво. Малко или много то е познато на всички. Защото когато се събуждаме сутрин, ние често за кратко време сме в Алфа. За да преминем от Тета състоянието на сън, в Бета - будност, трябва да минем през Алфа и често оставаме на това ниво по време на обичайните си сутрешни занимания.
Ако не почувствате нищо при първия опит, значи сте били в Алфа и по-рано, без да сте го съзнавали. Просто се отпуснете, не си задавайте въпроси и продължете да изпълнявате упражнението. Макар че при добра концентрация ще достигнете Алфа още при първия опит, ще ви трябват седем седмици упражнения, за да достигнете по-дълбоките нива на Алфа, а след това и на Тета. Бройте от сто до едно в продължение на десет сутрини. След това по десет сутрини бройте само от 50 до 1, от 25 до 1, от 10 до 1 и накрая от 5 до 1.
Още когато за първи път достигнете до ниво Алфа, използвайте само един и същ начин за излизане от това ниво. Така ще имате по-голям контрол и ще се намали вероятността от спонтанно излизане от нивото.
Методът, който използваме в Контрол на ума, е да си кажем наум: ,Бавно ще изляза, като броя от едно до пет, чувствайки се напълно буден и по-добре от преди. Едно - две -приготви се да отвориха очи - три - отвори очи - четири - пет -отварям очи, напълно буден и се чувствам по-добре от преди "
По този начин ще си създадете два навика: единия -за влизане в нивото, а другия — за излизане. Ако ги промените, ще трябва да учите новите, така както сте научили предишните. Това е ненужно усилие.
След като се научите да достигате нивото си сутрин с броене от пет до едно, вие ще можете да влизате в него по всяко време на деня. Ще са ви нужни само 10-15 свободни минути. Тъй като денем влизате във вашето медитационно ниво по-скоро от Бета, а не от по-лекото Алфа, ще имате нужда от допълнителна подготовка.
Седнете на удобен стол или на легло и опрете стъпалата си на пода. Отпуснете ръце в скута си. Ако предпочитате можете да кръстосате крака в поза „лотос". Дръжте главата си изправена. Започнете да се съсредоточавате и съзнателно да отпускате частите на тялото си една след друга. Първо отпуснете лявото стъпало, левия крак, после дясното стъпало, десния крак и т.н. докато стигнете до шията, лицето, очите и накрая - темето. Когато направите това за първи път, ще се изненадате колко напрегнато е било тялото ви.
Сега изберете точка на около 45 градуса над нивото на очите по тавана или на стената срещу вас. Взирайте се в нея, докато клепачите ви натежат и им позволете да се затворят. Започнете да броите от 50 до 1. Правете това в продължение на десет дни, после десет дни бройте от 10 до 1, след което бройте от 5 до 1. От този момент вие вече не сте ограничени да практикувате само сутрин, създайте си навик да медитирате два или три пъти на ден, като всеки сеанс трае около петнадесет минути.
След като влезете във вашето ниво, после какво? За какво мислите?
Още от самото начало, когато достигнете до медитативното ниво, започнете визуализация. Това е от съществено значение за метода Контрол на ума. Колкото по-добре се научите да визуализирате, толкова по-ефикасно ще прилагате метода Контрол на ума.
Първата стъпка е да си създадете „инструмент за визуализация" - тъй наречения мисловен екран. Той трябва да прилича на голям киноекран, но не бива да запълва изцяло мисловното ви поле. Представете си го не под клепачите, а на около два метра пред вас. Върху него ще проектирате всичко, над което предпочитате да се концентрирате. По-късно ще го използвате и за други цели.
Веднъж създали този екран в съзнанието си, представете си върху него нещо просто и познато, например портокал или ябълка. Щом веднъж влезете в нивото си, представяйте си само един образ. При следващия сеанс можете да го смените. Концентрирайте се и го направете по-реален — в три измерения, цветен, с всички подробности. Не мислете за нищо друго.
Твърди се, че умът е като пияна маймуна - той скача произволно от едно нещо на друго. Учудващо е колко малко власт имаме върху нашия ум, независимо от отличната работа, която ни върши. Той обаче понякога работи зад гърба ни, като предател ски предизвиква главоболия, обриви и дори язви. Мозъкът е прекалено могъщ, за да бъде оставен без контрол. Веднъж успеем ли да обучим ума си, той ще върши невероятни неща за нас, както скоро ще се убедите.
Междувременно имайте търпение и правете следното просто упражнение. Използвайки съзнанието си, обучете мозъка си плавно да влиза в Алфа и да се концентрира изцяло върху създаването на все по-ярък прост образ. В началото ще ви пречат мисли, но вие бъдете снизходителни. Бавно ги изтласквайте и се връщайте към създавания образ. Ако се ядосате или напрегнете, ще излезете от нивото Алфа.
Това е медитацията, която се практикува по цял свят, Ако практикувате само нея и нищо друго, ще почувствате онова, което Уилям Уърдсуърт нарича „щастлив покой на съзнанието" и още нещо — дълбоко и трайно вътрешно спокойствие. Когато достигнете до по-дълбоки нива на съзнанието, усещането ще е вълнуващо. Ще приемате това за нещо нормално и вълнението ще изчезне. Когато това стане, мнозина се отказват. Те забравят, че медитацията не е пътешествие само за себе си, а първа стъпка от едно пътуване, което може да се окаже най-важното в живота им.

неделя, 4 юли 2010 г.

Уейн Дайър за хората господари на живота си


Хората, които нямат слаби места, се различават от голямото мнозинство. Външно приличат на всички други, но притежават характерни качества, нито едно от които не е расово, социално-икономическо или сексуално обусловено. Те не влизат лесно в предварителни роли, не се вместват в служебни характеристики, географски модели, образователни нива или финансови статистики. У тях има нещо различно, но то не може да се долови в традиционните външни критерии, по които обикновено класифицираме хората. Те може да са богати или бедни, мъже или жени, цветнокожи или бели. Могат да живеят навсякъде и да се занимават с всичко.Въпреки многообразието си имат една обща черта — освободеност от слаби места. Как ще ги познаете, ако се сблъскате с тях? Като ги наблюдавате. Като ги слушате. И ще откриете следното:
Най-напред ще видите хора, които харесват почти всичко в живота — чувствуват се добре каквото и да правят и не пилеят времето си, за да се оплакват или да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат. Обичат излетите сред природата, киното, книгите, спорта, концертите, големите градове, фермите, животните, планините и просто всичко. Те обичат живота. Когато сте близо до такива хора, откривате, че те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата. Ако попаднат в улично задръстване, на празненство или се окажат съвсем сами, те се справят с конкретното положение. Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност. Запитайте ги какво не харесват, и те ще се затруднят да ви отговорят откровено. Те не са достатъчно съобразителни, за да се скрият от дъжда, тъй като за тях дъждът е красиво и вълнуващо преживяване. Той им харесва. Кишата не ги вбесява — те я изучават, шляпат в нея и я приемат като част от това, че са живи. Обичат ли котките? Да. Мечките? Да. Червеите? Да. Макар да не посрещат с радост неприятности като болестите, сушата, комарите, наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата. Колкото и да ги разпитвате, трудно ще откриете нещо, което да не им харесва да вършат. Те са истински любители на живота, потапят се изцяло в него и извличат от него всичко, което могат.
Психично здравите, доволни хора не изпитват чувство на вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития. Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили, или да се разстройват за нещо, което са извършили в по-ранен момент от живота си. Пълната освободеност от чувството на вина е един от белезите на психично здравите индивиди. Никакви жалби за миналото и никакви усилия да накарат другите да изберат чувството на вина, като им задават нелепи въпроси от рода на: „Защо не постъпи по друг начин?" или „Не те ли е срам?" Тези хора, изглежда, съзнават, че животът се живее и нищо повече — колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Те самите са освободени от чувство на вина, без това да им струва някакво усилие. И понеже това е естествено, те никога не насърчават другите да избират вината. Те знаят, че терзанията в настоящите моменти само подсилват ниската самооценка и че да се учиш от миналото е много по-ценно, отколкото да се оплакваш от него. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин. Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да ви се разсърдят, ще си отидат или ще променят темата на разговора. Стратегиите, които са толкова полезни при общуването с повечето хора, при тези индивиди не дават никакъв резултат. Вместо да терзаят и себе си, и околните с чувство на вина, те безцеремонно отминават. Хората, които нямат слаби места, не се безпокоят прекомерно. Обстоятелства, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Отказват да се безпокоят и затова не изпитват тревожността, която придружава безпокойството. Те всъщност не умеят да се безпокоят, защото това не е част от светогледа им. Не са неизменно спокойни, но не желаят да прекарват настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития, над които нямат никаква власт. Те са много силно ориентирани към настоящия момент и сякаш някакъв вътрешен сигнал им напомня, че всички безпокойства трябва да бъдат ограничени в настоящия момент.
Тези хора живеят сега, а не в миналото или в бъдещето. Неизвестността не ги плаши — те дори търсят нови и непознати преживявания. Обичат не определеността. Наслаждават се на своето „сега", съзнавайки, че това е всичко, което имат. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието. Моментите между отделните събития трябва да се изживяват така, както и моментите, през които протичат самите събития. Те имат необикновена способност да извличат пълно удо: волствие от всекидневния си живот. Не са склонни да протакат, не пестят за „черни дни" и макар обществото не винаги да одобрява поведението им, няма опасност да започнат да се самообвиняват. Те събират щастие сега, а когато настъпи бъдещото „сега", включват и него. Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват. Това е естественият начин на живот, който много наподобява на живота на детето или животното. Хората, избавили се от слабите си места, са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на печалби, които в края на краищата не успяват да вземат.
Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Те са вън от „психичното гнездо" и макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат на уединението, което другите могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват. Тези хора не се ангажират в многобройни любовни връзки. Подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и емоционално. Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, освободили се от слабите си места, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за самите тях. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си. Макар че общуването с другите им доставя удоволствие, за тях е много по-важно околните да не се нуждаят от подкрепата им. В момента, в който се облегнете на човек без слаби места, той започва да се изплъзва — първо емоционално, а след това и физически. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за взаимоотношения между зрели хора. Когато са с деца, те са модел на любещи хора, но и у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич.
У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват, или не думите или действията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им. Хората, освободили се от слабите си места, са с толкова силна вътрешна локализация на контрола, че буквално не се влияят от това, как другите преценяват поведението им. Това не означава, че остават безчувствени пред възхищението и одобрението — просто не изпитват потребност от тях. Те могат да бъдат откровени до болка, тъй като не забулват мислите си във внимателно подбрани думи, с които искат да доставят радост на другите. Ако искате да разберете какво мислят, ще чуете точно това от устата им. И, обратно, ако кажете нещо лошо по техен адрес, те няма да се разстроят или да се демобилизират. Ще приемат данните, които сте им доставили, ще ги пресеят през ситото на собствените си ценности и ще ги използуват в по-нататъшното си израстване. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безгранично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг, който е извън тях.
Като наблюдавате тези хора, ще забележите у тях известно отсъствие на приобщеност към културата. Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали. Хората, освободили се от слабите си места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени, и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не ходят често на коктейли и не водят светски разговори, защото така е прието. Те са верни на себе си и макар че обществото заема важна част от живота им, отказват да бъдат ръководени от него или да му робуват. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не му се подчиняват и как да функционират трезво и смислено.
Хората, освободили се от слабите си места, умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и в най-тържествения случай. Обожават да разсмиват другите и с лекота се шегуват. Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които често са презирани заради лекомислието им в неподходящи моменти. Те не подбират момента с точност, защото знаят, че такова нещо като подходящо събитие на подходящо място не съществува. Те обичат несъответствието и въпреки това хуморът им не е злостен. Никога, абсолютно никога не използуват злонамерени подигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях. Смеят се на живота и всичко приемат като развлечение, въпреки че са целенасочени. Когато отстъпят крачка назад и погледнат живота, знаят, че не са се запътили към някое специално място. Способни са да се радват и да създават атмосфера, в която и другите могат да избират да се радват. Приятно е да си близо до хора, освободили се от слабите си места.
Тези хора приемат себе си, без да се оплакват. Те знаят, че са човешки същества и че това е свързано с определени човешки качества. Знаят, че външно изглеждат по определен начин и приемат това. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. За тях не е от значение дали са плешиви или имат буйна коса. Те понасят потенето. Не се отнасят с фалшиво отвращение към физическата си същност. Те са се приели и следователно са най-естествените хора. Не се маскират с изкуствени препарати, не се извиняват за това, което са. Не ги отвращава нещо, което е типично човешко. Харесват се и се приемат такива, каквито са. По същия начин възприемат и цялата природа — такава, каквато е, — без да желаят да е по-различна. Никога не се оплакват от неща, които не могат да променят — например от жегата, дъждовните бури или студената вода. Приемат и себе си, и света такъв, какъвто е. Без претенции, без хленче-не — приемат го и толкова. С години да живеете край тях, няма да ги чуете да негодуват от себе си или да отправят празни пожелания. Ще видите хора на действието, които действуват. Ще ги видите да наблюдават света такъв, какъвто е, като деца, които приемат природата и й се радват — такава, каквато е.
Те ценят природата. Обичат да бъдат сред нея и да бродят из девствени и красиви места. Особено обичат планините, залезите, реките, цветята, дърветата, животните, цялата фауна и флора. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправе-ността на вселената. Не се стремят към кръчмите, нощните клубове, празненствата, събиранията, към изпълнените с цигарен дим стаи и така нататък, въпреки че са в състояние да извличат максимално удоволствие от тях. Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да функционират и сред хората. Те са в състояние да ценят това, на което останалите са престанали да се радват. Слънчевият залез или разходката в гората никога не ги отегчава. Винаги могат да се любуват на полета на някоя птица. Гъсеницата никога не им е досадна, нито пък котката, която ражда котенцата си. Те се възхищават непрекъснато и спонтанно. За някои това може да изглежда изкуствено, но тези хора не забелязват какво мислят другите. Твърде много са погълнати в съзерцанието на безкрайните възможности за пълноценно изживяване на настоящите моменти.
Хората, освободили се от слабите си места, проникват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо. Проблемите, които извеждат мнозина от равновесие, за тях са само незначителни неудобства. Тази липса на емоционално преживяване на проблемите им позволява да преодоляват пречки, които за останалите хора са непреодолими. Освен че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сторят другите. Хората без слаби места могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора предизвикват гняв и объркване. Те никога не се смущават или объркват, а това, което за другите може да изглеждат сложно и нерешимо, за тях е просто условие с готов отговор. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Проблемът за тях е само препятствие, което трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за самооценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувствуват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психич-но здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувствуват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите.
Индивидите без слаби места никога не водят безполезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания само и само да си придадат важност. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно. Те не са мъченици, а хора на действието. Те са също хора, които са готови да помогнат. Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен или по-лек. Те са бойци от предния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си докарват язва, сърдечно заболяване или други болести. Те са неспособни да мислят и действуват стереотипно. Често пъти дори не забелязват физическите различия между хората, включително расовите, етническите, ръстовите и сексуалните. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите по външния им вид. Въпреки че може да изглеждат епикурейци и егоистични, през голяма част от времето си те служат на другите. Защо? Защото им харесва.
Хората, освободили се от слабите си места, не са. болнави. Не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразположения и никога не разказват колко зле се чувствуват, колко са уморени или какви заболявания нападат организма им. Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения (като начин на живот) и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от релсите за различни периоди от време. Те обичат да живеят добре и живеят добре.
Друга особеност на тези пълноценно функциониращи индивиди е откровеността. Те не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и не се самозаблуж-дават. Въпреки че са сдържани, няма да преиначат истината, за да защитят някого. Те знаят, че владеят собствения си свят — така, както другите владеят своя. Понякога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околните да вземат решения самостоятелно. Те решават ефективно нещата — такива, каквито са, а не каквито биха искали да бъдат.
Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извърши даден човек. Те не говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат — на тях и на себе си — отговорността да попадне там, където й е мястото. Не са нито клюкари, нито интриганти. Толкова са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнозина. Хората на действието действуват. Критикарите хвърлят обвинения и се оплакват.
Индивидите, които са скъсали със слабите си места, не отдават голямо значение на реда, организацията или системността в живота си. Те имат самодисциплина, но не им е необходимо нещата и хората да съответствуват на собствените им схващания. Те не дават препоръки на околните. Знаят, че всеки има право на избор и че маловажни неща, които вбесяват другите хора, са просто резултати от нечие решение. Те не смятат, че светът трябва да бъде устроен по специален начин. Нямат мания за чистота или ред. Стремят се да живеят функцио-нално, но ако не всичко е така, както биха желали, не правят трагедия от това. За тях организацията е само полезно средство, а не самоцел. Поради това, че не страдат от манията за организираност, те имат творчески подход към живота си. Заемат се с решаването на всеки проблем по свой собствен маниер — като си сварят канче супа, като напишат отчет или започнат да косят трева. Влагат въображение в постъпките си и в резултат подходът им към всичко е творчески. Не им се налага да правят нещо по точно определен начин. Не се съветват със справочници или специалисти — просто се заемат с проблема така, както им се струва, че е подходящо. Това е творческият подход и те го владеят без изключение.
Хората, освободили се от слабите си места, имат изключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е достатъчен краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Те живеят и са здрави. Могат да вложат огромна енергия в изпълнението на някоя задача, защото решават да се заемат с нея пълноценно в настоящия си момент. Енергията им не е свръхестествена, а се дължи на това, че обичат живота и всички дейности в него. Никога не изпитват скука. Всички житейски събития им предоставят възможност да вършат нет що, да мислят, да чувствуват и да живеят, а те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота. Ако попаднат в затвора, ще впрегнат ума си в творчески занимания и няма да си позволят за изгубят интерес към живота. Скуката отсъствува от всекидневието им, тъй като индивидите, откъснали се от слабите си места, насочват същата енергия, която притежават и останалите хора, към полезни изживявания.
Те са любознателни до агресивност. Това, което знаят, никога не им е достатъчно. Винаги търсят още знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Не се интересуват дали ще трябва да направят нещо по правилния начин или дали са направили нещо по неправилен начин. Ако нещо не излиза или не е максимално полезно, те го изоставят, а не се отдават на празни съжаления. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Ако са край бръснар, искат да научат нещо повече за бръснарството. Никога не изпитват и не проявяват чувство на превъзходство и не очакват другите да ръкопляскат на заслугите им. Готови са да се учат от децата, борсовите агенти и животните. Искат да научат нещо повече за работата на заварчика, готвача, въдичаря или заместник-председателя на някоя компания. Те са по-скоро ученици, отколкото учители. Това, което знаят, не им е достатъчно и те никога не се държат снобски или надменно, защото тези чувства са им чужди. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат нещо ново. Те са агресивни в многостранните си интереси, никога не чакат информацията да стигне до тях, а сами я издирват. Не се срамуват да разговарят със сервитьорката, да запитат зъболекаря какво изпитва, когато бърка по цял ден в устите на хората, или да попитат някой поет какво иска да каже с един или друг свой стих.
Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак за равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Тъй като само оценката им идва отвътре, те разглеждат обективно всяко външно събитие като ефективно или неефективно. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, освободили се от слабите си места, са готови да опитат всичко, даучаствуват във всичко, защото това им прави удоволствие и никога не се страхуват да обяснят какво чувствуват. Затова никога не избират демобилизиращия ги гняв. По същата логика (без да се налага всеки път да го обмислят, тъй като това е станало техен начин на живот) те не си казват, че другите би трябвало да се отнасят по-различно с тях и че би трябвало да им се случват по-различни неща. Те приемат хората такива, каквито са, и полагат усилия, за да променят събитията, които не им харесват. Следователно гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания. Това са хора, способни да отхвърлят самопогубващите емоции и да привличат положителните емоции.
Тези щастливци проявяват завидна липса на склонност да се самоизтъкват. Те не участвуват в състезателни игри и не се опитват да правят впечатление на другите. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, нито пък полагат усилия, за да се изтъкват. У тях има простота и непринуденост, която не им позволява да правят голям въпрос от маловажни или по-важни неща. Не са склонни да участвуват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях. Те отбелязват: „Добре, просто сме различни. Не е нужно да стигаме до съгласие." Оставят нещата така, без да изпитват потребност да спечелят спора или да убедят противника, че позицията му е погрешна. Не се боят да направят лошо впечатление, но и не си го поставят за цел.
Ценностите им не са от локален характер. Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като представители на човешкия род. За тях безработният австриец не е нито по-добър, нито по-лош от безработния калифорниец. Не са локални патриоти, а се виждат като част от цялото човечество. Не се радват, когато загиват повече врагове, тъй като и вр иъч е човек, както и съюзникът. За онези, които са се освободили от слабите си места, не са валидни прекараните от хората граници, които определят пристрастията на един човек. Те преминават през границите на традициите, поради което често ги заклеймяват като бунтовници или дори предатели.
За тях няма „герои" или „кумири". В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост. Когато някой друг има повече привилегии от тях, смятат, че това е изгодно за него, и не виждат причина да се разстройват от това. Когато се състезават срещу някой противник, желаят той да се представи добре, а не посредствено, за да не се налага самите те да спечелят състезанието поради дисквалификация на противника. Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благодарение на недостатъците на другите. Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите. Те са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят съседите им.
Най-характерното за хората, избавили се от слабите си места, е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, винаги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление, само отхвърляне или само омраза. Ако ги попитате: „Харесвате ли се?", ще ви отговорят гръмогласно „Да, разбира се)". Те наистина са редки птици. Всеки ден за тях е удоволствие. Прекарват го цялостнои изживяват пълно всички свои настоящи моменти. Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблемите. Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят. Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието — те живеят и щастието е тяхната отплата.

петък, 2 юли 2010 г.

Афективните затвори


• Потребност от успех (нерядко завладяваща цялата личност и придружена от обичайните за този случай напрегнатост и тревожност). От нея води началото си така наречената „цивилизация на убийството". Целта е да смажеш другия на всяка цена. Това е един непроницаем, лишен от всякакво творчество свят.
• Страх от провал.
• Потребност от провал поради невротично чувство за вина.
• Чувство за малоценност.
• Чувство за вина.
• Потребност от могъщество, породена от усещане за безсилие, от чувство за лична или екзистенциална вина.
• Потребност да бъдеш обект на възхищение, резултат от чувство за малоценност.
• Страх от отхвърляне.
• Страх от изоставяне.
• Страх от щастието, придружен от „магическа" тревожност: „Досега имах късмет, но някой ден ще трябва да заплатя за него..."
• Постоянна тревожност, свързана с евентуално нещастие, болест, смърт.
• Страх от самотата - често резултат от страха от изоставяне или отхвърляне.
• Патологично чувство, че другият е твоя собственост.
• Прекалена ревност.
• Липса на спонтанност.
• Всички видове страх, притеснение, закостенели схващания или мнения, склонността ни да бъдем пристрастни, натрапливите навици.
Социалните затвори
• Тревожност и чувство за вина, породени от страха от чуждото мнение.
• Рефлекторно подчинение на различни задължения; неспособност да се каже „не" на някои видове социален натиск.
• Задължения (социални или религиозни) да се създават много деца или минимален брой деца.
• Обичаи (спазвани механично и неподлежащи на преосмисляне).
• Разнообразни табута.
• Догми (от всякакъв вид).
• Маски, криворазбрано достойнство, социални роли, отъждествяване с мними примери за подражание, задължително обществено положение, задължителна бляскава кариера.
• Задължителна почивка (за да сме като всички останали).
• Мода (също възприемана като задължителна).
• Модни изрази (с които подражаваме на другите поради страх от отхвърляне и за да не се различаваме от тях).
• Задължителни пътувания.
• Телевизия (пасивност, съгласие да поемем ролята на „заложник" на рекламата, невъзможност да се откажем от наркотика на малкия екран и т. н.).
Затворите на взаимоотношенията
• Криворазбрана вярност (основана на чувството за вина и страха).
• Ревност.
• Невротично собственическо чувство.
• Афективно людоедство и вампиризъм (различни форми на „любов" - поглъщаме другия, храним се с него, пречим му да живее).
Религиозните затвори
• Различни видове лицемерие (поради липса на вяра или безразличие).
• Лъжи и различни задължения („да играем играта").
Идеологическите затвори
• Всичко, което задължава афективността да поеме само в една посока, да се ориентира към едно идейно течение, превърнало се в догма. Оттук отричането на други също толкова догматични идеологии, в резултат на което се стига до афективно отхвърляне на привържениците им. Неприемане на различията непробиваема вяра в „собствената истина".