Съществува ли случайност?

Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони. Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят. Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове.Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове. Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания. Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва. Ако кармичните преплитания на петстотин човека се изразяват в това, че при един пожар в театъра тези хора загиват, тогава са налице следните възможности:
Първо: При кармичните преплитания не е необходимо тези петстотин пострадали човека да имат нещо общо помежду си. Общото нещастие тогава се отнася към кармите на отделните личности така, както сянката на петстотин човека върху една стена се отнася към мислите и усещанията им. Преди час може би тези хора са нямали нищо общо; след час може би те няма да имат нищо общо. Каквото са преживели при срещата си в общото пространство, за всеки един от тях ще има своето специфично значение. Общото им битие се изразява във вече споменатата сянка. Който обаче пожелае да заключи за някаква общност между хората, изхождайки от тази сянка, ще изпадне в заблуда.
Второ: Възможно е общото изживяване на петстотинте човека да няма нищо общо с тяхното кармично минало, но именно с това общо преживяване да се подготвя нещо, което да ги поведе кармически в бъдещето. Може би тези петстотин човека някога ще започнат някаква съвместна дейност и чрез нещастието те са отведени заедно към по-висши светове. За опитния мистик е ясно, че например формиращи се сега сдружения дължат произхода си на обстоятелството, че хората, които ги сформират, в далечно минало са преживели някакво общо нещастие.
Трето: Възможно е един такъв случай да представлява последствието на по-ранни общи натрупвания на дългове на тези личности. Налице са още многобройни други възможности. Например трите посочени възможности могат да се комбинират и т.н.
Да се говори за "случайност" във физическия свят, разбира се, не е неоснователно. Задължително е да се каже: "Няма случайност", ако се разглеждат всички светове. Но би било неправилно да се премахне думата "случайност", когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят. Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство. Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо. Колкото е изкривено лицето ми, когато се отразява в едно криво огледало, толкова и причините, поради които една тухла пада от покрива и ме удря, както си вървя, имат нещо общо с моята карма, възникнала от моето минало. Грешката, която се прави, се състои в това, че много хора си представят кармичните взаимовръзки твърде опростено. Те приемат например, че ако една тухла падне върху даден човек, той трябва да си е заслужил кармически тази злополука. Ала това не е задължително. В живота на всеки човек непрекъснато стават събития, които нямат нищо общо с неговите заслуги или вина в миналото. Такива случки намират своето кармично балансиране в бъдещето. Каквото днес ме сполети незаслужено, за него ще бъда възмезден в бъдеще. Едно е вярно: Нищо не остава без кармично изравняване. Дали обаче едно изживяване на човека е последствие от неговото кармично минало, или е причина за едно кармично бъдеще, това трябва първо да бъде установено. Но то не може да се установи чрез пригодения за физическия свят разум, а чрез окултно преживяване и наблюдение.